efbet Лига

Наставникът на Берое Александър Томаш включи в тренировките и в двубоите общо 14 от юношите на „зелено-белите”. Дни след края на първата част на първенството в Първа професионална лига Александър Томаш обобщи представянето на талантите пред  beroe.bg

– Г-н Томаш, в края сме на един полусезон, в който феновете на Берое видяха включването на част от юношите на тима в тренировките и мачовете на първия отбор. Какво ви провокира да предприемете подобни действия?

 

-В България всички разбират от три неща: футбол, политика и жени. Ако трябва да бъдем сериозни обаче в момента всички говорят за проблемите в школите, проблема с детско-юношеския футбол и проблемите с чужденците. Когато аз и екипа ми се съгласихме и дойдохме да работим в Берое имаше директор на школата, но той имаше и други ангажименти.  И тук е мястото да благодаря на Ивко Ганчев, който в момента се занимава с детско-юношеската школа на „Берое”. И да ви кажа честно нещата се получават от само себе си. Нито някой ни е карал, нито ние сме някакви идиоти, че да залагаме само на юношите, за да стоим в Берое. Напротив. Аз пробих в първия отбор на ЦСКА от юношите. И то пробих поради простата причина, че хванах такъв период, в който привлечените чужденци нямаше как да бъдат уредени и играеха само в евротурнирите, докато в нашето първенство трябваше да играят само българи. За да заиграе едно дете или един юноша в мъжкия футбол разликата е огромна. За това трябва огромно търпение, огромно разбиране, огромно желание от всички в целия клуб.Тук мога да отлича Ивко Ганчев – човек с уникално високи волеви и човешки качества, професионалист, легенда на този клуб. Детско-юношеската школа не е работа за него, а приоритет и удоволствие. Рано е да говорим за вкарване на юноши в първия отбор, страшно много време ще отнеме докато някой от тези момчета, които безспорно имат качества и талант, ще заиграе в първия отбор. Но това няма да бъде само заради подадена ръка от наша страна – от директора на школата или треньорите на първия отбор, а резултат от много работа и себераздаване от самите футболисти, много работа и себераздаване от страна на родителите. Те трябва да осъзнаят едно – че не са те на мястото на децата си. Родителят само трябва да подпомага, да възпитава, да дава съвети, но не и да насочва децата и да иска повече от тях.

 

-Веднага след директора на школата Ивко Ганчев. Аз съм разговарял с тях и мога да заявя с чисто сърце, че са доста добре подготвени. Теоретически. Наблюдавам до колкото мога тренировъчния процес, до колкото мога и мачовете. И смея да твърдя, че наистина има доста добре подготвени треньори. Но смея да твърдя, че и ако искаме да се развиваме всеки един трябва да се „ъпгрейдва” сам, да иска повече от себе си. Тук е мястото на директора на школата, който когато трябва да гали, но когато трябва и да действа с твърда ръка. Ако трябва да се вземат и крайни решения, защото това е в плюс за Берое. Стара Загора е футболен град, но малък град. Всичко се знае, всичко се коментира и това да работиш с твърда ръка е много важно. Но ако го прави човек с чест и достойнство става наистина нещо уникално.

 

 

-Да ви кажа честно съм много приятно изненадан. Да, има си плюсове и минуси, но всички момчета, които извикахме през тази есен се представиха на доста високо ниво. И то няма нищо общо с представянето им в тяхната възраст, говоря за тренировъчния процес. От психологическа гледна точка е разбираемо – за тях това е ново място, искат да се докажат, дават всичко от себе си. С течение на времето, след като минат една, две седмици обаче те започват лека-полека да отиват надолу. И това си говорихме с директора на Академията Ивко Ганчев, че в този момент, в който те започнат да се чувстват в свои води, е добре да бъдат върнати в своята възрастова група. И само когато треньора им там персонално или директора на школата каже, че те заслужават те отново ще бъдат пратени да тренират с нас. През тази есен с нас тренираха 14 от юношите. И при всички се наблюдава точно това. Когато за първи път извикаме някой да тренира той е на топ ниво – като дисциплина, като отговорност, като самосъзнание. Тук не говоря за технико-тактическите им действия. В един период когато изискванията станат по-високи, те като че ли започват да се чувстват по в собствена среда. Тогава е моментът ние като треньори да се намесим, да слязат веднага долу и да се качват при нас само при заслуги. И това трябва да го каже персонално техният треньор или директора на школата. Затова са разделени на микроцикли, всяка седмица в зависимост от това как са се представили и при нас през седмицата, и в техния си набор вземаме решение кои от тях ще се готвят с първия отбор през следващите дни.

 

 

-Задължително ще има такива. Не мога да кажа точна бройка в момента, но мисля че поне трима-четирима ще пътуват с нас на лагера в Турция. И след като се приберем ще продължим да работим по същия начин. Водили сме разговори с Ивко Ганчев, имаме идея, която той трябва да предаде на треньорите в школата и те трябва да си кажат и тяхното мнение, това е много важно. Да кажат дали са съгласни или ако не са съгласни да кажат защо, да се аргументират. Идеята е да вземаме играчи не само от 19-годишните и някои от 17-годишните, а същото да се случи и с останалите възрасти. А не треньора на мъжкия отбор да иска да вкара юноши, а треньорите от школата да не искат. Ако най-добрите са двама или трима от 15-годишните, трябва да им се дава шанс, както и на 16-годишните, на 17-годишните. И така всеки един да се лишава от най-добрите си играчи в името на това да се изградят футболисти. А не да се оставят, за да се вземе определен мач. И точно директора на школата Ивко Ганчев е човекът, който трябва да предаде това нещо, а не да изисква резултати. Защото резултати в школата не трябва да се търсят. Според мен, а и съм разговарял със собствениците на клуба и с директора на Академията, точно там трябва да променим нещата. Нашата цел трябва да бъде да създадем хора. И това е първото. След това да създадем футболисти. Трябва обаче да бъдем реалисти. Няма как от 200 деца да изкараме 200 футболисти. Но можем тези 200 деца да ги научим да бъдат хора, да бъдат личности. И ако не станат футболисти, да бъдат фенове на футбола и в частност на Берое. Защото всеки един от тях във времето ще се реализира в някаква сфера, която може и да е различна и там ако прокара идеята Берое, това ще бъде най-хубавото и школата ще може да се развива.

 

 

-Като казвам резултати, нямам предвид победите. Резултат може да се гони по много различен начин. Резултат може да се гони ако десния краен защитник се опитаме да му внушим, че може да бъде десен външен футболист. А десния външен футболист може да играе като десен краен защитник. Централният защитник трябва да може да играе като халф, централният нападател също трябва да може да играе като халф. И тази ротация по време на мачове няма да доведе до победата, но ще доведе до резултат – тези футболисти ще знаят и ще бъдат поливалетни. И този от тях, който успее да продължи нагоре в дадена ситуация когато се качи в мъжкия отбор, когато заиграе мъжки футбол, когато отиде да играе не само в Берое, той ще бъде готов и ще може да разпознава ситуациите, които се случват на терена. И като отиде някъде, там ще кажат „Този човек може да играе поне на две позиции, знае тактическите действия във фаза защита и във фаза атака на този определен пост” и тогава школата на Берое ще се качи на по-високо ниво.

 

 

-Лозунги не трябва да се вдигат, ще видите сами как се случват нещата при нас. Да, има ситуации, в които не сме вземали нито един юноша в групата. Но това е на базата не само на наша преценка. Ще продължим да вземаме и залагаме на хора, които лека полека да ги внедрим в мъжкия футбол. Но да ви кажа истината – ни никой даром няма да му се даде нищо. Всеки трябва да си го заслужи. Ако те продължават да тренират при нас, това означава, че са си го заслужили. Ако ние пуснем някой да играе в първия отбор, това означава, че си го е заслужил.

 

 

-Много добре съм запознат, при всичките му отбори, в които той е бил извън Берое, аз съм човекът, който е съдействал за това нещо. Да, наистина това е много полезно. Но тук е моментът да отбележим, че е много важно на какво място ще попаднат и къде. Не казвам, че трябва да попаднат някъде където трябва да играят, те трябва да си заслужат това. Нищо даром не се дава. И следва въпроса къде? Там където ще отидат какъв е стилът и начина на игра? Не просто да ги пратим и да кажем, да ние сме ги дали да играят. Това са неща, които трябва да се обсъждат. Истината е, че не може само с тренировки, трябват и мачове. Няма какво да се залъгваме. Но процесът не е много прост. Наскоро си говорихме, че Челси има 78 преотстъпени футболисти. Естествено нивото е съвсем различно, но да, това е една от идеите, които се обсъждат. Но е много важно да се знае къде, на кое място, какъв футбол се изповядва, какъв е колективът, кой е треньора, идеята на клуба, в Б група или във В група. Защото има мачове и във В група, които са доста полезни. Но е факт, че мъжкия футбол няма нищо общо с юношеския футбол. Да, обсъжда се такъв вариант, но ще преотстъпим само хора, на които сме убедени, че този стрес от юношеския в мъжкия футбол и различното място където отиват, няма да повлияе негативно.